Организмът ни има ограничен капацитет да се справя със студа, много повече отколкото му е заложено да се справя с топлината. При ниски температури хипоталамусът – жлеза, която се намира в мозъка – изпраща сигнали за свиване на кръвоносните съдове. Това до известна степен предпазва от загуба на топлина. Тялото е устроено така, че да поддържа температурата на органите, които са разположени във вътрешността му, сърце, черен дроб, бял дроб, бъбреци, и мозъка. Крайниците и кожата остават не така защитени. Дори и треперенето на мускулите, което се явява реакция на организма към студа, не допринася особено за поддържането на нормална телесна температура при тях.

 

Свиването на кръвоносните съдове, като защитна реакция на организма срещу ниските температури на околната среда, затруднява кръвотока. Артериалното налягане се повишава, което е рисково при хората с високо кръвно и предразположените към съдови инциденти.

 

За да компенсира и отдели топлина, организмът се нуждае от повече кислород. Допълнително количество обаче не само, че не може да бъде осигурено, но е проблем да се достави обичайното му необходимо количество, когато няма разход от страна на мускулите заради трепереното. Така мускулните тъкани могат да изпитат недостиг на кислород. Това може да се окаже фатално за сърцето.

 

Признак, че сърцето страда от студа, е болката, стягането или дори само дискомфортът и тежестта в гърдите. При хората със сърдечни проблеми могат да се развият още симптоми на нестабилна стенокардия като задух, сърцебиене, както и да усетят необяснима обща слабост, главоболие.